шѝря се, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Само 3 л. Разпространявам се нашироко и засягам голямо пространство или мнозина. Люлее се, шири се буйно пожарът. К. Христов. Тази толкова печална вест изглеждаше невероятна, но тя се ширеше от ден на ден, от час на час. К. Ламбрев. 2. Само 3 л. Заемам голямо пространство, разпростирам се надалече. Мълчаливо и пусто се ширеше далече наоколо полето. Дим. Талев. Много пъти Сивушка бе гледала гората, която се ширеше, додето око стига. О. Василев. Напреде им се ширеше голата, бяла равнина. Ст. Дичев. 3. Разполагам се на по-широко място, отколкото ми е необходимо; на широко съм. Да се свива той тука на кушетката, а тя да се шири там сама на два пружинени кревата! Д. Калфов. На стената отсреща се ширеше голям, рисуван портрет в широка тъмночервена рамка. Дим. Талев. Той сам се ширеше в цял апартамент. 4. Разг. Движа се, нося се свободно, на воля, без ограничения. Нехранимайковците, като тебе, свободно сега се ширят из Търново. Вазов. Ат бих му купил и пуснал го бих да се шири по света. А. Страшимиров. Песента се ширеше, волна и млада. Елин Пелин. || Прен. Давам простор на волята си; разпореждам се, своеволнича. Не е вече турско, че да се шири той из село като читак. А. Страшимиров. „Те такива пò спечелват“, казваха жените, като я гледаха как се шири из широкия двор и заповядва на мъж, на свекър и свекърва. Ст. Ц. Даскалов.